Период: 1950–1999 г.
- Броколи –
– 53 % по-малко калций
– 44 % по-малко желязо
– 38 % по-малко витамин A
– 24 % по-малко витамин C - Моркови –
– 15 % спад на калций
– 63 % спад на желязо
+ 39 % повишение на витамин A - Карфиол –
– 60 % по-малко желязо
– 68 % по-малко витамин A
– 40 % по-малко витамин C - Кейл (къдраво зеле) –
– 22.7 % по-малко желязо
+ няколко процента колебания във витамин C
- Круша –
– 29–40 % по-малко желязо, магнезий, витамин C между 1950 и 2000 - Банан –
– 25–52 % спад във фосфор, калций, магнезий, желязо - Домати –
– до 250 % повече калций в плодове от богати почви спрямо бедни – ясно, че условията на отглеждане определят нутритивността - Картоф –
– до 75 % спад на желязо, до 30 % – на калций, фосфор - Спанак –
– спад на желязо до до 50–60 %, зависещо от почвата и географията - Зърнени култури (пшеница, ориз) –
– –23 % протеин при пшеница (1955–2016)
– –12 % протеин при ориз
– Спад в желязо, цинк, магнезий, манган - Общ спад в зеленчуци (1940–1991, Великобритания)–
– 52 % по-малко натрий
– 50 % по-малко желязо
– 49 % по-малко мед
– 10 % по-малко магнезий
📌 Защо това е важно?
- Натрупаните дефицити говорят за засилено недохранване, макар и „невидимо“.
- Главните причини: бедни почви, селекция за добив и външен вид вместо за хранителна стойност, промени в климата.
- Решенията: подкрепа на местно, органично и регенеративно земеделие + добавяне на хранителни вещества чрез добавки.
✨ Тези числа не просто впечатляват – те ни призовават към действие.
Можем ли да променим това за следващите поколения?
С осъзнато земеделие, разнообразие в храната и грижа за нутритивността – да, можем.
Вашият коментар